Днес искам да напиша няколко реда за покойната вече Кина Стаменова/разбрах постфактум, че тихо си е заминала на 21 – ви февруари 2014 г./. Успях да я чуя по телефона дни преди смъртта и – беше получила удар и лежеше в къщи, под грижите на нает за целта персонал. Г-жа Стаменова почина на 93 годишна възраст, след като дълги години водеше самотен живот, навестявана от сестра и и племенниците и. Нашето познанство води началото си от моята любов към старите фотографски техники и процеси. „Фото Стаменов“ е било едно от най-добрите студия в Пловдив в началото и средата на 20 – ти век. То е създадено от най-добрия пловдивски фотограф от тази епоха – Никола Стаменов, баща на Кина Стаменова. Тя самата наследява професията на баща си и работи като фотограф през целия си съзнателен живот. Често споделяше, че би искала, ако има сили, да продължава да снима и сега. Изключително фин и мил човек, с невероятно добри очи, за мен всяка среща беше докосване до друг свят и морал. Никола Стаменов е оборудвал цялото си студио с немски фотоапарати и аксесоари. То е било в центъра на град Пловдив, близо до бившия хотел България. Кина Стаменова е работела като фотограф, редом с баща си. След смяната на властта през 1944 та година, комунистическте управници отправят предложение към нея, да работи за тях в държавните студия. Всичко това с идеята, че мъжете се отпускат повече пред жена-фотограф…Тя отказва. В отговор, получават известие да напуснат собственото им студио в срок от един ден. Старата фотографска техника се е състояла от тежки дървени камери, тежки стативи, огледала, стъклени фотографски плаки, можете да си представите… По нейните думи, една част са успели да изнесат, останалото са разграбили циганите. Баща и е питаел особена любов към фотографския занаят, имал е голям архив от плаки на град Пловдив и хората в него – голяма част е загубена при пренасянето, друга част изчезва по-късно от мазето на къщата им. След напускането на голямото студио, те се преместват в дома си до Джумаята, където продължават да снимат. Никола Стаменов трудно преживява станалото, разболява се и по-късно умира. Кина Стаменова продължава професията до момента, в който възрастта и натежава.
Много ми се искаше да заснема на видео нейните спомени за фотографията, за баща и, за Пловдив, но здравето и не беше добро, а на мен така и не ми се искаше да настоявам…
Г-жа Стаменова рядко излизаше навън – в редките пъти, седеше на двора под прозореца на стаята си. По-често я виждах на същия този прозорец, опасан с трендафил, a тя подпряла глава на дланта си, гледаше навън с дълбоките си сини очи…
Мир на праха и!
Кина Стаменова до камерата на баща и.
Кина Стаменова с нейна снимка, носителка на награда от конкурс.
Използването на снимки, видео или текст от сайта, без писменото разрешение на автора, е строго забранено. Copyright © 2014 Петър Пешев
